Обучението по БДП трябва да се разглежда като неделима част от цялостното образование и възпитание на личността. То започва от ранна възраст на детето и го съпътствува през цялото му развитие. Съвременната пътна среда е враждебна за детето, тя е неестествена и противоречива на неговите потребности и вътрешни механизми за физическа защита. Малките деца не осъзнават опасностите, които крие пътят, а някои юноши съзнателно ги търсят. Ето защо, обучението по безопасно движение трябва да доведе до развиването и усъвършенствуването на защитните механизми на децата като участници в съвременното пътно движение. Неговата дългосрочна роля е създаването на определен начин на мислене и изграждането на поведение, които осигуряват не само личната безопасност, но и сигурността на останалите участници в движението.
Особено важно е да се схване същността на обучението по безопасно движение като вид социално учене, при което водеща е ролята на практическите умения, на нравствените аспекти, формиращи се главно чрез подражание, личен опит, целенасочено обучение, упражнения и тренировки.
Изискването за повишаване ефективността на обучението по БДП в детската градина и училището е свързано с промяната в цялостната система от въздействия от съдържателно и организационно естество.
